Професионалната гимназия по каменообработване в Кунино е уникална школа, единствена по рода си на Балканите, със 100-годишна история, големи професионални традиции в обучението, даваща една вечна като камъка, винаги актуална и ценна професия.
история
Днешната Професионална гимназия по каменообработване – Кунино, е създадено като училище с държавен указ през 1920 г. с идеята за „осъвременяване на каменоделието”, според нуждата от висококвалифицирани специалисти в тази област на бързо развиващата се тогава към икономически разцвет нова България. Поради наличието на превъзходна суровина – варовик, развит каменоделски поминък у местното население и стратегическа железопътна артерия, за място е избрано с.Кунино – разположено сред красива природа, с рядко съчетание на скалисти масиви, каньони, плата, гори, река и плодородна равнина; селище с древна история, култура и прогресивни хора. Вдъхновител и създател на училището е роденият в Кунино велик българин и строител на съвременната ни държава Константин Томов. Училището е създадено и при голямото съдействие на чешкото каменоделно училище в Хоржице, откъдето в Кунино идва учителят-специалист и пръв директор Рудолф Браун.
Първите занятия в Държавното каменоделно училище започват през 1921 г. с десет ученика, докато се строи новата сграда. През периода 1921-1923 г. от Чехия пристигат учителите-специалисти Станислав Кхун, Йосиф Шквара, Йозеф Краус, които създават фундамента на школата по каменоделство и скулптура в Кунино. След 1926 г. започват своята дейност висококвалифицирани българи – учители от цялата страна. През годините директори на училището са били известни скулптори като Димитър Гаджалов, Борис Кадийски, Крум Алексиев, Митьо Солаков, Илия Беширов, учителят-специалист Петър Тоновски и други. От създаването на училището до днес почти всички професионалисти в обработката на камъка в България са получили образованието си в Кунино. По-голяма част от тях са скулптори, архитекти, строители, каменоделци и други специалисти в бранша, прославили се с професията си в България и по целия свят.
В каменоделното училище броят на учениците е достигал до петстотин от цялата страна. До 2007 г. в Професионалната гимназия по каменообработване се обучават ученици от IХ до ХIII клас, които получават образование по професия каменоделец. От 2007 г. се извършва прием след завършен VII клас по професия „Художник”, специалност „Скулптура”, а след VIII клас – професия „Каменоделец”, специалност „Каменоделство”.
100 години професионална гимназия по каменообработване
Професионална гимназия по каменообработване в Кунино отбелязва 100-годишнината си, продължавайки да предлага висококачествено образование в областта на каменоделството. Учениците завършват с диплома за средно образование и втора степен на професионална квалификация, като същевременно им е осигурено място на работа след завършване.
едни от първите учители
Каменоделната школа в Кунино е създадена и утвърдена с имената и делото на учителите-специалисти: Гурко Йосифов, Илия Цеков, Величко Марков, Цветан Петров, Цветан Граджорски, Лало Илиев, Борис Томов и други, работили достойно и всеотдайно за просперитета на училището.
През годините изявени български скулптори са били преподаватели в училището: Димитър Гаджалов, Крум Алексиев, Митьо Солаков, Илия Беширов, учителят-специалист Петър Тоновски, Никола Корчев и други.
дела запечатали времето в себе си
Голяма част от завършилите продължават образованието си в Националната художествена академия, а впоследствие намират утвърдено място в българското изобразително изкуство. Сред тях са: Недко Кръстев, Цвятко Сиромашки, Данко Байрамов, Маньо Славов, Янаки Кавръков, доц. Стефан Янакиев, проф. Димитър Сотиров, Любен Черкезов, Иван Димчев.
Дело на възпитаници на училището са: Монументално-скулптурните обекти в Шумен, Панагюрище, Стара Загора, Шипка, Червен Бряг, художествено-архитектурната украса на София – ЦУМ, Президентството, Министерския съвет, Шератон, катедралните храмове, паметниците и каменните паркови украси в България и в отделни страни в чужбина представят част от славната история и на училището.
