Всеки народ има своя история, език, култура, традиции и свои светини. Никой благоразумен не пренебрегва историята си, не забравя езика си, не погазва културата си, не изменя на традициите си и не отхвърля светините си. Народните будители на България са положили здрави основи и са дали силен тласък за благоденствие, а просветителите са проповядвали православната вяра. И за да помни българският народ винаги своето минало, да черпи от него сила и мъдрост, през 1909 г. в Пловдив за пръв път се отбелязва празникът на Народните будители. Празник, който духовно укрепява и извисява. Празник, който национално просветлява и насърчава. Да отворим страниците на българската история. Внимателно да четем. Старателно да разсъдим. Безпристрастно да говорим и ще се уверим, че българският народ е преминал през много мъки, но е запазил истината за своето минало. Изнемогвал е от чужди удари, но не е преклонил глава пред поробителя. Носил е непосилно бреме, но не се е огънал, а достойно е вървял напред. Първи ноември е ден за почит на предците ни будители -книжовници, светци, мъченици, герои от славното ни минало. Будителите са съхранили духа на писменото слово, разпалили са огъня от заспалата жарава на народното самочувствие и са вдъхнали сила и вяра на един народ. Народ, който оцелява в петвековно безпросветно робство, защото език и религия се оказват по- силни от страха и смъртта.
Пръв запалва искрата на народната памет монахът от Хилендар Паисий, който в своята „История славянобългарска“ разкрива жаждата за духовна свобода. По-късно Софроний Врачански преписва тази малка „книжица“, написва автобиографията си и слага началото на новобългарската художествена литература. И докато Паисий говори на целия народ, който трябва да стане нация, последователят му се обръща към всяка душа, която трябва да се изпълни със самочувствие и самоуважение.
В дългите дни на робството понятията български род и дух започват да се забравят. Извървява се дълъг път, който минава през борбата за независима българска църква. Начело на това движение застават свещениците Неофит Бозвели и Иларион Макариополски. Младият даскал Димитър Миладинов „вкарва“ българския език в черквите, а по-малкия му брат Константин Миладинов завършва общото им дело и издава сборникът „Български народни песни“. Посрещнат с голям интерес в Европа, той е първата сериозна регистрация за присъствието на българската духовност и култура в Европейското.
Габровският будител Васил Априлов основава в родния си град безплатно, изцяло светско българско училище. Амбицията му е то да стане „люлка“ на българската литература. Народен будител е и доктор Петър Берон, написал на жив говорим език първия светски учебник, известен и до днес като „Рибния буквар“.
Делото на народните будители продължават още много достойни и честни българи, които милеят за своя род и език. Примерът на тези, които ни завещаха славно минало ни води в ежедневните ни мисли и дела. На първи ноември почитаме паметта им и оценяваме приноса им в развитието на българската култура. Но нека това не бъде единствения ден в годината, когато се сещаме за тях!
Днес нашето училище празнува.
Професионалната гимназия по каменообработване в Кунино е уникална школа, единствена по рода си на Балканите, със 100-годишна история, големи професионални традиции в обучението, даваща професия- вечна като камъка, винаги актуална и ценна. Днешната Професионална гимназия по каменообработване – Кунино, е създадена като училище с държавен указ през 1920 г. с идеята за „осъвременяване на каменоделието”. Поради наличието на превъзходна суровина – варовик, развит каменоделски поминък у местното население и стратегическа железопътна артерия, за място е избрано с.Кунино – разположено сред красива природа, с рядко съчетание на скалисти масиви, каньони, плата, гори, река и плодородна равнина; селище с древна история, култура и прогресивни хора. Вдъхновител и създател на училището е роденият в Кунино велик българин и строител на съвременната ни държава Константин Томов.
Летописната книга на „Държавното каменоделно училище“ в село Кунино проследява историята на сегашната гимназия от идеята за създаването на каменоделно училище в България и полагане на основите му от далечната 1921г. Тя започва с думите:
„Образованието е сила. То е мечта, чрез която една страна се издига икономически, политически и културно. Образованието е най-ценния залог за сигурния напредък на едно общество.“
О, вие будители верни, народни,
разбили тъмата на робската нощ,
отдали живот , за да бъдем свободни,
от вас идва нашата сила и мощ !
Следовници горди , достойни сме ние !
Ще пазим завета ви жив и свещен !
Додето в сърцата ни огън се крие,
ще крачим по пътя , от вас осветен
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Автор Ивалина Драганова